„Направи добро и го хвърли на пътя” – любимата ми сентенция!
Писала съм достатъчно по темата за кармата в „Новото лечителско изкуство”. Или поне си мислех, че съм засегнала темата достатъчно изчерпателно. В последвалите години, след излизането на книгата от печат, установих, че мнозина от читателите /а и не само те, но също и мои приятели в реалния живот, както и такива във ФБ/ продължават да асоциират „карма” с „възмездие”. И именно на тези хора искам да кажа отново – карма е закон за причинно-следствените връзки, илюстриран най-добре с българската поговорка – „каквото посееш, това и ще пожънеш” или с библейската – „който сее вятър ще пожъне буря”. И че ние във всеки момент от живота си жънем плодовете както на злините, които сме сторили/причинили на другите, така и на добрите си дела. Злини и добрини не само спрямо човешките си събратя, но и спрямо всички други форми на живот от минералното, растителното и животинското царство. Тук от съществено значение за натрупването на отрицателна карма е фактът, дали сме причинили злината съзнателно, с умисъл, или неволно.
В този пост искам да спра вниманието ви върху кармата на въздаянието – или т. нар. Положителна карма. Мисля си, че до голяма степен ми е известно защо повечето от нас не допускаме в ума си мисълта, че е възможно да ни се случи такова нещо като „карма на въздаянието”. В основата на тази нагласа според мен лежи натрупваното с хилядолетия колективно чувство за вина. А то е породено от комплексни причини и подхранвано и до ден днешен от световните и не до там утвърдени като такива религии. С каква цел ли – КОНТРОЛ! Когато ни е вменено, че сме „виновни”, а това с особена сила касае християнството, където в основата му е „първородният грях” на горката отритната и охулена Ева, е толкова лесно да бъдем манипулирани и контролирани. Никъде в светото писание не се споменава или пояснява, защо Бог, след като е всемогъщ и всевиждащ, е позволил на Ева да даде ябълката на Адам. Но да не навлизаме в тази сложна материя – поне не и сега, в този пост.
В общуването си с мои читатели и приятели в Нет-а узнах по косвен път нещо, което и преди това са ми споделяли . И което не знам как да коментирам…Недоумявам защо хора, които имат поне начални познания в областта на езотеричните науки смятат, че вършейки добро, следва да получат/или поне усетят по някакъв начин отплатата на мига…..е…да кажем до дни…и то от този, на когото са сторили добрина. Много пъти съм чувала следното: „аз на всеки помагам, само добро правя, а получавам неблагодарност и страдания”. Ако се вземе предвид закона за кармата, правейки добро на някого как може да знаете дали изплащате предишно добро? Аз лично за себе си не знам. И добро ли е нещо, за което тайно таим надежда да получим отплата? Закривам темата с пример от личен опит – аз правя добро, хвърлям го на пътя и забравям за него….
Връщам се на положителната карма и искам да ви запитам следното: нима никога досега не ви се е случвало ваш проблем да бъде разрешен с лекота без никакви усилия от ваша страна? Нима не ви се е случвало в труден за вас момент да получите безвъзмездна и безкористна помощ от непознат? Нима не сте получавали мечтана вещ, връзка, пътуване, материална помощ, подкрепа на приятел и още много такива „чудеса”?
Знам, убедена съм, че сте го преживели вече. И че ви предстои да го преживеете и занапред….много…много пъти. Иска ми се да мога да ви уверя, че в многото животи, които сме имали на тази прекрасна планета, ние сме били и грешници, и престъпници, НО и светци. Всеки от вас е бил светец в поне един от миналите си животи. И в този си свят живот вие/аз сме узнали много неща за предишните си прегрешения, какво е нужно да сторим, за да не повтаряме миналите си грешки. Не знам защо обаче не сме се научили да си простим, та да продължим напред в мир със себе си. Надявам се някой ден да узная и това……
В заключение искам да ви помоля да се вгледате в живота си до този момент и да извикате пред вътрешния си взор всички положителни моменти, които сте преживели. Запитайте се колко от мечтите ви са се сбъднали до днешния ден и на какво отдавате тяхната реализация. На съдбата? На късмета? На собствените си способности?
Смятате ли, че определен човек е изиграл съществена роля в даден етап от живота ви? Припомнете си как този човек се е появил в живота ви, за какъв период от време е останал близо до вас, кога си е „отишъл”.
Това, което исках да ви кажа с всички тези думи бе – ИМА карма на въздаянието!
Правете добро, хвърлете го на „пътя“…..и забравете за него 
